Posted on: 21.09.2011 13:38
В неделя приключи фестивалът "БезГраници", който се провеждаше във Варна и Балчик (16.09.2011 - Операта във Варна, а 17 и 18.09.2011 - Двореца в Балчик).
Организатор на събитието беше арт-мрежа Скендерман http://scenderman.com в лицето на Ясен Казанджиев. Освен на сайта, информация за фестивала и мрежата като цяло може да се прочете в това интервю (http://www.webcafe.bg/id_1639090172) с Ясен (яка снимка съм му направил, а ;-)).
На кратко - идеята на фестивала е да събере на едно място музиканти от една страна и организатори на фестивали, продуценти, радио-водещи (музикални редактори и прочее) от друга - т.е. хората, които правят музиката и хората, които имат нещо общо с нейното разпространение, популяризиране и т.н.
Организацията на събитието беше следната - през деня текат панелни дискусии (част от които поради причини, които ще опиша по-долу, аз самият пропуснах) и малки концерти (showcases) вечерите.
На тазгодишното събитие аз представях с два проекта, в които участвам - Кайно Йесно Слонце и Musica Tradicional. В някакъв момент ще направя отделни секции в Музика за проектите, но няма да е в момента (:)), за това - на кратко:
Кайно Йесно Слонце е проект, който беше стартиран от Веско Митев (още по времето когато заедно свирехме в Исихия). След 3 официално издадени албума, през 2009, и аз се присъединих към проекта. В момента там сме: Веско Митев (вокали, гайди, кавали, дудуци), Тони Хоро (перкусии), Алекс Цветанов (перкусии и програминг) и аз на тамбура, чело-тамбура, ханг и разни други неща :)
Musica Tradicional е проект на Ана Боянова и Емил Калев, които са започнали да работят заедно преди няколко години, като разработват аранжименти на традиционни песни от цялото Средиземноморие - основно сефарадски (ладино), неаполитански и фадо песни. Аз свиря с тях от около 2 години, а за последните два концерта поканихме Иво Георгиев (мноооого добър перкусионист, мноооооооого!). Преди време пробвахме да работим и с Владо Чифлиджанов (дудуци и др. духови инструменти), но нещата не се получиха, за съжаление.
Пътувахме към Варна в петък (16.09) следобяд, поради което първия ден пропуснахме както дискусиите, така и всички концерти с изключение на Лот Лориен.
Не бях гледал Лот Лориен на живо от няколко години, за това бях любопитен да видя в каква посока са се развили. Има очевидна промяна - сменили са вокалистката (новото момиче се казва Галина Великова) и вече нямат цигулка. Вместо това имат акордеон :) Композициите също са претърпяли промяна - нещата са станали по-спокойни (поне според мен), като честата смяна на размера, толкова типична за Кирил като композитор си е там.
Концертът свърши около 22:00, след което се натоварихме кой на каквото има (имаше организиран транспорт, но ние си пътувахме с колата) и заминахме към Балчик.
В Балчик бяхме настанени във Вила Залез (която аз грешно бях запомнил като вила "Изгрев"). Въпросните вили са част от комплекса Двореца и представляват (почти без изключение) 1-2 етажни постройки, реновирани от вътре, така че да предлагат хотелски комфорт. Като цяло - приятно място, придружено от неизбежната за българското черноморие лека миризма на канализация (наистина май не се сещам за място по морето, на което след средата на сезона да не мирише на канализация). Вила "Залез" е най-близо до входа, съответно най-далеч от плажа. Което е както недостатък (заради многото ходене), така и предимство (шумът от вълните почти не се чува).
Искам да отбележа, че целият комплекс е много кадърно и добре осветен, така че Дворецът изглежда по-впечатляващ нощем от колкото денем. Разбира се, по това време не се виждат цветята, които също си струват, така че - ако искате хубави снимки - изчакайте топлата вечерна светлина - струва си. При всички случаи разходката из комплекса си струва, а ако сте с малки деца - пригответе им 2ри комплект дрехи - има доста водни площи и басейнчета, в които децата скачат с огромен кеф, за ужас на родителите им :)
Вторият ден на фестивала започна с посрещане на втората кола (група от 4 души с оборудване не се събира в една кола), закуска и панелна дискусия на тема "завръщането на фолк-музиката", като първият панелист беше Йън Смит от Великобритания, който започна с описание на историята от групи като Steeleye Span и Pentangle, през навлизането на английската фолк музика в залите за танци (които си съществуват и до ден днешен в UK), измествайки от тях утвърдените американски, ирландски и шотландски мелодии. В началото на 80те започват все повече да ползват нови инструменти за изпълнение на традиционна музика (което много ми напомня на българските сватбарски оркестри - кларинет, акордеон, бас китара и комплект барабани свирят традиционна ръченица :)). Нещо което ми направи особено впечатление беше, че според лектора английската музика е изгубила идентичността си в много по-голяма степен от ирландската или шотландската такава. Също така се забелязва и още една тенденция, а именно - имиджът да взема превес над музиката - като, според мен това, далеч не е само техен проблем :)
Следващите панелисти бяха от Швеция и Финландия - в доста голяма част нещата, които разказаха, повтаряха сценария на развитие в Англия, като особеността беше в т.нар. "традиционни инструменти" - шведите са имали традиционни гайди, но когато в края на 19ти век кралят кани 10тина цигулари от Франция, хората "луднали" по цигулките и за 10тина години цигулката станала ключов инструмент в музиката им. Въпреки това, почти до първата четвърт на 20ти век, както в Швеция, така и във Финландия е имало много добре съхранен автентичен фолклор, най-вече заради сравнително рядко населената територия и трудното "просмукване" на култура от кралския двор към обикновените хора.
След това, имаше панелисти от Испания и Португалия. Най-интересната част от техните представяния беше обяснението за причината, поради която там практически не се популяризира фолклорната музика.
Забележка: Фадо-то далеч не е единствената музика на Португалия, както и фламенко-то в Испания. Фадо е нещо като "градски фолклор" и е еволюирало до сегашния си вид преди около век и половина. Фламенко е по-скоро музиката, взаимствана от маври и цигани в Южна Испания - Северът си има друга музика, която не е популярна при нас. (разбира се, тези обяснения са доста опростенчески - истинското положение на нещата е по-сложно).
Та... в Португалия и Испания, а също така и в Германия, фолклорът е бил подкрепян от тоталитарните и фашистки режими, поради което съвременните хора го избягват. Истина е, че аз имам много бегла представа какво представлява германската народна музика, както и португалската такава. Заради приятели, живеещи в Испания имам малко традиционна испанска музика, която е доволно интересна и различна от всепоглъщащото фламенко (като резултат от търсене по ключови думи "Испания" и "музика").
Предпоследният панелист за предиобяда беше от Словения и темата му беше "турбо-фолк". След като започна с няколко уводни изречения (които не смятам да повтарям, защото в България горе-долу всичко което може да се каже по темата май вече е казано) в посока "турбо-фолкът е култура, а не музика и като такава е по-скоро вредна за сцената, развитието на музиката и като инструмент, който възпитава нещо у младите" имаше контра-реплика от една дама от Германия, която започна с тезата, че е нередно да се приема, че турбо-фолкът е некачествена музика и че е циганска музика, което можело да доведе до извода, че циганите не могат да правят качествена музика. Това, така да се каже, възпламени страстите и следващите 30минути бяха заети от Тоше Ивановски от Македония, който обясни доста подробно и нагледно защо към турбо-фолка трябва да има нулева толерантност. Контра-доводът, който дойде от един от германските dj-и и продуценти беше, че е включил песен на Азис в своя компилация, тъй като текстът е неразбираем за масовата публика и той гледа само музиката (а Азис си е екзотичен дори за България :)). Общо взето мнението на хората от Балканите беше, че музиката промотира сексизъм и други първични страсти, а на повечето западняци - че въпреки общото ниско ниво има и добри примери.
И така, в смях и закачки (:)) дойде време за обяд. След обяда имаше следваща част на панелните дискусии, която аз пропуснах, тъй като исках да поспя преди вечерния концерт. Имаше и разходка до Балчик с цел похапване на риба (на море, като на море) :), а и предвидените за следобяда soundcheck-ове бяха отложени, тъй като на мястото, където щяха да се състоят концертите се провеждаха сватбени церемонии.
Сцената беше разположена в т.нар. "Нимфеум" (на табелката до него пишеше "Храм на водата Нимфеум" - вж втората снимка долу, правена е с телефона, моля за извинение за кофти качеството) - колонадата е много приятно осветена, прибоят се чува доста ясно, от морето духа лек прохладен бриз, изобщо - идеално място за концерти :).
Първата група беше Skopje Connection - македоно-италианско трио, доста жизнерадостна музика, препоръчвам да се чуе.
Следващото представяне беше на Валери Димчев - тамбура и Sofia Högstadius (не съм много наясно как се чете фамилното име) - цигулка. За Валери Димчев може да се намери информация от http://www.valeridimchev.com/bg_valeri.html а за София мога да кажа две неща - учила е фолклор в Пловдив около година и е много добър цигулар - както Валери отбеляза - в България нямаме цигулари, които да свирят фолклор, а нейната цигулка звучеше чудесно - изсвири една копаница и един бучиниш, които биха засрамили и някои български музиканти. Дето се вика - евала ;-)
Третата група бяхме Кайно Йесно Слонце - поради вродената ми скромност няма да се хваля, но мина добре :)
След нас на сцената се качиха Arstidir от Исландия - групата се състои от 6ма души и няма перкусионист :) - като инструменти - цигулка, чело, пиано (клавир, де), акустичен бас и няколко китари. Всички без изключение пеят. Започнаха с акапелна песен, за която по-късно разказваха, че била едно от предложенията за химн на Исландия (през 1994), но тъй като била оценена като... ъъъ... политически некоректна, била дисквалифицирана. (втората песен в класацията също била дисквалифицирана по същата причина, и химн в момента е класираната на 3то място песен).
Петата група беше датска и се казваше Flotille. Вокалистката им Jullie имаше коса до към коленете и пееше едни доста изтрещели неща - трудно ми е да оприлича групата на нещо познато... до някъде приличат на Sigur Ros или Under Byen, но са доста по-акустични. Тримата музиканти се извъртяха по инструментите, като всички минаха през барабаните, освен това имаше цигулка, бас-кларинет (много го обичам тоя инструмент!), ирландско бузуки и разнообразни перкусии. Ако си падате по този тип музика - препоръчвам да се чуе - струва си.
Последната група за първата вечер беше Harundo от Италия. Момичето, което свири цигулката е българка, който факт доведе до изобилни аплодисменти. Като инструменти - китара, бас, барабани, клавири, кларинет и бас. Както Цветан Цветанов (човекът, който стои зад Аларма Пънк Джаз фестивала, не вътрешния министър) отбеляза - интересно е, че в България практически няма хора, които да свирят такава музика. Кларинетистът свиреше в стил подобен на еврейските кларинетисти или може би музиката на Петър Дънов - сравнително бавни мелодии, с ясно изразена динамика. Цялоснтното усещане за музиката беше някакъв особен минимализъм - музиката беше богата като звук, но доста обрана като теми - имаше моменти в които ми напомняше за Boris Kovac & LaDaABa Orchest.
Концертите приключиха около полунощ, след което имаше социално мероприятие в зала Каменна (резервната зала, в която щяха да се проведат концертите в случай на дъжд). Йън Смит dj-стваше и пускаше всевъзможна музика (включитлено Black Night на Deep Purple около 2:30 :)).
На следващия (трети и последен ден от фестивала) се наложи да стана в 5:30, за да посрещна Иво Георгиев (перкусиониста на Musica Tradicional) на автогарата в Балчик. Причината е, че между автогарата и Двореца има около два километра, които (аз поне) не съм в състояние да опиша на никого :), или поне не така, че да се ориентира, ако минава по тях за 1ви път (какъвто беше случаят). Преди обяд правихме репетиции, а следобяда беше посветен на почивка, тъй като на следващия ден (понеделник) трябваше да съм на работа.
Концертите вечерта бяха:
първи: Musica Tradicional - изсвирихме 7 сефарадски и 4 неаполитански песни, имаше някои проблеми със звука - перкусията се чуваше твърде слабо, но гласовете, както и струнните инструменти бяха добре :) Третата снимка е на Musica Tradicional, а четвъртата - аз и Емил (Ани ни е снимала :))
втората група за вечерта - IRE: момичето е българка, а момчето - французин. Изненадващо плътни и добре звучащи за група от само двама души - горещо препоръчвам да се видят на живо.
след това: Angela Rodel & Ivan Hristov - Анджела е американка, но за първи път е дошла в България преди доста години - доста добре свири на тамбура (въпреки, че на моменти звучи като банджо). Иван е кавалджия. Преди много време (още бяхме в студентски град), свиреше в една група, която се казваше Палеонтолозите, а след това направи група Гологан - изобщо все хора с история :)
четвърти: Uri Bracha trio - бих казал повече джаз, от колкото world. Въпреки това барабанистът ми направи страхотно впечатление - много фино свирене, много елегантно. Човекът живее в Израел, но е роден в Турция. Когато си говорихме след концерта сподели, че му е много тежко заради конфликта между Израел и Турция.
Последната група за вечерта беше Himmerland от Дания. Отново - много плътни, с водеща цигулка. Изсвириха няколко пиеси в 7/8, които не звучаха като ръченици - също препоръчвам да се видят.
След 4тата песен трябваше да тръгваме, след цяла нощ каране бяхме обратно в София, а след бръснене отидох на работа :)
Повече информация за участниците, както и линкове към страниците им може да се намери тук http://festival.scenderman.com/?page_id=23
Искам специално да благодаря на Ясен за перфектната организация и чудесното изкарване.
Ще гледам тия дни да кача малко повече снимки от Двореца и снимките, които Стефан Парисов направи с моя апарат по време на концертите :)
|
